отучи

Речник на българския език

1. отучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отучи е производна форма на отуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отучи е производна форма на отуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отучи е производна форма на отуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. отучи — повелително наклонение, ед. ч.

отучи е производна форма на отуча (повелително наклонение, ед. ч.).