ОТТАМ

Речник на българския език

отта̀м наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето.
2. През мястото, за което се говори; през онова място. Всеки ден минавам оттам.
3. От обратната, другата страна; оттатък.
4. Поради това, вследствие на това. Той вече е ходил в този град, оттам е сигурността му, че ще му хареса.

Грешни изписвания (3)

  • отам
  • утам
  • уттам