това

Речник на българския език

1. това̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

и разг. туй показ. мест.
1. Като същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата ни библиотека. Какво е това? Това са нашите котенца.
2. Като същ. за обобщаване на изказана мисъл. Това се казва отговор! Само това ли искаше да ми кажеш?
3. Като същ. Като обобщителна дума на следващ именен израз. Това, че той не я харесва, в случая не е важно. От това, как ще работиш, ще зависи и заплатата ти.
Без това/И без това. — Независимо от това.
При това. — В промененото, новото обстоятелство.
На това отгоре/отгоре на това. — В повече от посоченото.
След това. — След посоченото; после.
Това-онова / туй-онуй.Разг. Едно-друго, различни, безразлично кое. Ще купя това-онова за ядене.

Грешни изписвания (3)

  • товъ
  • тува
  • тувъ

2. това — дателен падеж, кратка форма

това е производна форма на този (дателен падеж, кратка форма).