ОТПАДАНЕ

Речник на българския език

отпа̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отпадани
  • отпадъне
  • отпадъни
  • утпадане
  • утпадани
  • утпадъне
  • утпадъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-па-да-не
членувано от-па-да-не-то
мн.ч. от-па-да-ния
членувано от-па-да-ни-я-та