ОТВЪД

Речник на българския език

отвъ̀д наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.



предлог. Изразява местоположение зад нещо. Отвъд реката се простираше обширно поле.

Грешни изписвания (2)

  • отвът
  • утвът