ОСЛЕПИТЕЛЕН

Речник на българския език

ослепѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ослепителин
  • ослепитилен
  • ослепитилин
  • ослипителен
  • ослипителин
  • ослипитилен
  • ослипитилин
  • услепителен
  • услепителин
  • услепитилен
  • услепитилин
  • услипителен
  • услипителин
  • услипитилен
  • услипитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-ле-пи-те-лен
непълен член ос-ле-пи-тел-ния
пълен член ос-ле-пи-тел-ни-ят
ж. р. ос-ле-пи-тел-на
членувано ос-ле-пи-тел-на-та
ср. р. ос-ле-пи-тел-но
членувано ос-ле-пи-тел-но-то
мн. ч. ос-ле-пи-тел-ни
членувано ос-ле-пи-тел-ни-те