ОПЯВАНЕ

Речник на българския език

опя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • опявани
  • опявъне
  • опявъни
  • упяване
  • упявани
  • упявъне
  • упявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опя-ва-не
членувано опя-ва-не-то
мн.ч. опя-ва-ния
членувано опя-ва-ни-я-та