ОПУЩЕНИЕ

Речник на българския език

опущѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

пропускане по недоглеждане, грешка

Грешни изписвания (4)

  • опуштение
  • опощение
  • упощение
  • упущение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опу-ще-ние
членувано опу-ще-ни-е-то
мн.ч. опу-ще-ния
членувано опу-ще-ни-я-та