ОПЕРАТИВЕН

Речник на българския език

оператѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оператѝвна, оператѝвно, мн. оператѝвни, прил.
1. Спец. Който се отнася до военни операции (действия). Оперативна задача.
2. Който непосредствено осъществява временна задача. Оперативен щаб.
3. Който своевременно извършва нещо; деен. Оперативно ръководство.
4. Който е свързан с медицинска операция. Оперативна намеса.

Грешни изписвания (15)

  • оперативин
  • оперътивен
  • оперътивин
  • опиративен
  • опиративин
  • опирътивен
  • опирътивин
  • уперативен
  • уперативин
  • уперътивен
  • уперътивин
  • упиративен
  • упиративин
  • упирътивен
  • упирътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опе-ра-ти-вен
непълен член опе-ра-тив-ния
пълен член опе-ра-тив-ни-ят
ж. р. опе-ра-тив-на
членувано опе-ра-тив-на-та
ср. р. опе-ра-тив-но
членувано опе-ра-тив-но-то
мн. ч. опе-ра-тив-ни
членувано опе-ра-тив-ни-те