екзекутивен

Речник на българския език

екзекутѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

екзекутѝвна, екзекутѝвно, мн. екзекутѝвни, прил. Спец. Изпълнителен. Екзекутивна власт.

Грешни изписвания (15)

  • екзекотивен
  • екзекотивин
  • екзекутивин
  • екзикотивен
  • екзикотивин
  • екзикутивен
  • екзикутивин
  • икзекотивен
  • икзекотивин
  • икзекутивен
  • икзекутивин
  • икзикотивен
  • икзикотивин
  • икзикутивен
  • икзикутивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-зе-ку-ти-вен
непълен член ек-зе-ку-тив-ния
пълен член ек-зе-ку-тив-ни-ят
ж. р. ек-зе-ку-тив-на
членувано ек-зе-ку-тив-на-та
ср. р. ек-зе-ку-тив-но
членувано ек-зе-ку-тив-но-то
мн. ч. ек-зе-ку-тив-ни
членувано ек-зе-ку-тив-ни-те