ОМАР

Речник на българския език

ома̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ома̀ри, (два) ома̀ра м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо.

Грешни изписвания (1)

  • умар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омар
непълен член ома-ра
пълен член ома-рът
мн.ч. ома-ри
членувано ома-ри-те
бройна форма ома-ра
звателна форма —

Връзки