ОКРУПНЯВАНЕ

Речник на българския език

окрупняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • окрупнъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-руп-ня-ва-не
членувано ок-руп-ня-ва-не-то
мн.ч. ок-руп-ня-ва-ния
членувано ок-руп-ня-ва-ни-я-та