обединяване

Речник на българския език

обединя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обеденяване
  • обеденявъне
  • обединявъне
  • обиденяване
  • обиденявъне
  • обидиняване
  • обидинявъне
  • убеденяване
  • убеденявъне
  • убединяване
  • убединявъне
  • убиденяване
  • убиденявъне
  • убидиняване
  • убидинявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-ди-ня-ва-не
членувано обе-ди-ня-ва-не-то
мн.ч. обе-ди-ня-ва-ния
членувано обе-ди-ня-ва-ни-я-та