ОБРИСОВКА

Речник на българския език

обрисо̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обрисо̀вки, ж. Обрисуване.

Грешни изписвания (15)

  • обресовка
  • обресовкъ
  • обресофка
  • обресофкъ
  • обрисовкъ
  • обрисофка
  • обрисофкъ
  • убресовка
  • убресовкъ
  • убресофка
  • убресофкъ
  • убрисовка
  • убрисовкъ
  • убрисофка
  • убрисофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ри-сов-ка
членувано об-ри-сов-ка-та
мн.ч. об-ри-сов-ки
членувано об-ри-сов-ки-те
звателна форма