ОБОР

Речник на българския език

обо̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обо̀ри, (два) обо̀ра, м.
1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора.
2. Прен. Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение.
• Авгиеви обори. — Нещо много замърсено или запуснато, безредно.

Грешни изписвания (1)

  • убор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обор
непълен член обо-ра
пълен член обо-рът
мн.ч. обо-ри
членувано обо-ри-те
бройна форма обо-ра
звателна форма —

Връзки