оборите

Речник на българския език

1. оборите — мн. ч. членувано

оборите е производна форма на обор (мн. ч. членувано).

2. оборите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

оборите е производна форма на оборя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).