Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
ОБКОВ
Речник на българския език
обко̀в
—
съществително име, мъжки род (
тип 7
)
Значение
м.
, само
ед.
Златна, сребърна или метална украса на предмет.
Иконата е със златен обков.
Грешни изписвания (3)
убков
обкоф
убкоф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч.
об-ков
непълен член
об-ко-ва
пълен член
об-ко-вът
мн.ч.
об-ко-ви
членувано
об-ко-ви-те
бройна форма
об-ко-ва
звателна форма
—
Връзки
обков
в Уикиречник
обков
в Словоред
Вход