обков

Речник на българския език

обко̀в — съществително име, мъжки род (тип 7)

Значение

м., само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков.

Грешни изписвания (3)

убков
обкоф
убкоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		об-ков
	непълен член	об-ко-ва
	пълен член	об-ко-вът
мн.ч.		об-ко-ви
мн.ч.	членувано	об-ко-ви-те
бройна форма		об-ко-ва
звателна форма		—

Връзки

Вход