ОАЗИС

Речник на българския език

оа̀зис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. оа̀зиси, (два) оа̀зиса, м.
1. Място в пустинята, където има растителност и вода.
2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина и почивка.
прил. оа̀зисен, оа̀зисна, оа̀зисно, мн. оа̀зисни (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • оазес
  • уазес
  • уазис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оа-зис
непълен член оа-зи-са
пълен член оа-зи-сът
мн.ч. оа-зи-си
членувано оа-зи-си-те
бройна форма оа-зи-са
звателна форма