неотлъ̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неотлъ̀чна, неотлъ̀чно, мн. неотлъ̀чни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- неотлъчин
- неутлъчен
- неутлъчин
- ниотлъчен
- ниотлъчин
- ниутлъчен
- ниутлъчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-от-лъ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-от-лъч-ния | ||
| пълен член | не-от-лъч-ни-ят | ||
| ж. р. | не-от-лъч-на | ||
| членувано | не-от-лъч-на-та | ||
| ср. р. | не-от-лъч-но | ||
| членувано | не-от-лъч-но-то | ||
| мн. ч. | не-от-лъч-ни | ||
| членувано | не-от-лъч-ни-те | ||