НЕОПРАВЕН

Речник на българския език

1. неоправен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-оп-ра-вен
непълен член не-оп-ра-ве-ния
пълен член не-оп-ра-ве-ни-ят
ж. р. не-оп-ра-ве-на
членувано не-оп-ра-ве-на-та
ср. р. не-оп-ра-ве-но
членувано не-оп-ра-ве-но-то
мн. ч. не-оп-ра-ве-ни
членувано не-оп-ра-ве-ни-те

2. неоправен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-оп-ра-вен
непълен член не-оп-рав-ния
пълен член не-оп-рав-ни-ят
ж. р. не-оп-рав-на
членувано не-оп-рав-на-та
ср. р. не-оп-рав-но
членувано не-оп-рав-но-то
мн. ч. не-оп-рав-ни
членувано не-оп-рав-ни-те