НАТУРАЛНОСТ

Речник на българския език

натура̀лност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • наторалност
  • наторалнуст
  • натуралнуст
  • нъторалност
  • нъторалнуст
  • нътуралност
  • нътуралнуст
  • наторалнос
  • наторалнус
  • натуралнос
  • натуралнус
  • нъторалнос
  • нъторалнус
  • нътуралнос
  • нътуралнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ту-рал-ност
членувано на-ту-рал-ност-та
мн.ч. на-ту-рал-нос-ти
членувано на-ту-рал-нос-ти-те
звателна форма