простота

Речник на българския език

простота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Качество на прост (в 1 и 2 знач. ).
2. Проява на прост (в 7 знач. ); простотия.

Грешни изписвания (7)

  • простотъ
  • простута
  • простутъ
  • прустота
  • прустотъ
  • прустута
  • прустутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-то-та
членувано прос-то-та-та
мн.ч. прос-то-ти
членувано прос-то-ти-те
звателна форма