НАСЪРЧИТЕЛЕН

Речник на българския език

насърчѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

насърчѝтелна, насърчѝтелно, мн. насърчѝтелни, прил. Който насърчава. Насърчително писмо.
нареч. насърчѝтелно. Погледна я насърчително.

Грешни изписвания (15)

  • насарчителен
  • насарчителин
  • насарчитилен
  • насарчитилин
  • насърчителин
  • насърчитилен
  • насърчитилин
  • нъсарчителен
  • нъсарчителин
  • нъсарчитилен
  • нъсарчитилин
  • нъсърчителен
  • нъсърчителин
  • нъсърчитилен
  • нъсърчитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-сър-чи-те-лен
непълен член на-сър-чи-тел-ния
пълен член на-сър-чи-тел-ни-ят
ж. р. на-сър-чи-тел-на
членувано на-сър-чи-тел-на-та
ср. р. на-сър-чи-тел-но
членувано на-сър-чи-тел-но-то
мн. ч. на-сър-чи-тел-ни
членувано на-сър-чи-тел-ни-те