НАПОР

Речник на българския език

на̀пор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи.

Грешни изписвания (1)

  • напур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пор
непълен член на-по-ра
пълен член на-по-рът
мн.ч. на-по-ри
членувано на-по-ри-те
бройна форма на-по-ра
звателна форма