ЕТАПЕН

Речник на българския език

ета̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ета̀п

Грешни изписвания (3)

  • етапин
  • итапен
  • итапин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ета-пен
непълен член етап-ния
пълен член етап-ни-ят
ж. р. етап-на
членувано етап-на-та
ср. р. етап-но
членувано етап-но-то
мн. ч. етап-ни
членувано етап-ни-те