епѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните.
прил. епѝтелен, епѝтелна, епѝтелно, мн. епѝтелни. Епителни клетки.
прил. епѝтелен, епѝтелна, епѝтелно, мн. епѝтелни. Епителни клетки.
Грешни изписвания (3)
- епитил
- ипител
- ипитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | епи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | епи-те-ла | |
| пълен член | епи-те-лът | |
| мн.ч. | епи-те-ли | |
| членувано | епи-те-ли-те | |
| бройна форма | епи-те-ла | |
| звателна форма | — | |