епителен

Речник на българския език

епѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • епителин
  • епитилен
  • епитилин
  • ипителен
  • ипителин
  • ипитилен
  • ипитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. епи-те-лен
непълен член епи-тел-ния
пълен член епи-тел-ни-ят
ж. р. епи-тел-на
членувано епи-тел-на-та
ср. р. епи-тел-но
членувано епи-тел-но-то
мн. ч. епи-тел-ни
членувано епи-тел-ни-те