ДУШМАН

Речник на българския език

душма̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. душма̀ни, м. Разг. Душманин.

Грешни изписвания (1)

  • дошман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. душ-ман
непълен член душ-ма-на
пълен член душ-ма-нът
мн.ч. душ-ма-ни
членувано душ-ма-ни-те
бройна форма душ-ма-на
звателна форма