ДУШЕПРИКАЗЧИК

Речник на българския език

душеприказчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-шеп-ри-каз-чик
непълен член ду-шеп-ри-каз-чи-ка
пълен член ду-шеп-ри-каз-чи-кът
мн.ч. ду-шеп-ри-каз-чи-ци
членувано ду-шеп-ри-каз-чи-ци-те
бройна форма ду-шеп-ри-каз-чи-ци
звателна форма ду-шеп-ри-каз-чи-ко