ДУБЛЕТ

Речник на българския език

дублѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дублѐти, (два) дублѐта, м.
1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.
2. Втори екземпляр; дубликат.
прил. дублѐтен, дублѐтна, дублѐтно, мн. дублѐтни.

Грешни изписвания (1)

  • доблет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуб-лет
непълен член дуб-ле-та
пълен член дуб-ле-тът
мн.ч. дуб-ле-ти
членувано дуб-ле-ти-те
бройна форма дуб-ле-та
звателна форма