дублетен

Речник на българския език

дублѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доблетен
  • доблетин
  • дублетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дуб-ле-тен
непълен член дуб-лет-ния
пълен член дуб-лет-ни-ят
ж. р. дуб-лет-на
членувано дуб-лет-на-та
ср. р. дуб-лет-но
членувано дуб-лет-но-то
мн. ч. дуб-лет-ни
членувано дуб-лет-ни-те