ДРЪЗНОВЕН

Речник на българския език

дръзновѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дръзновѐна, дръзновѐно, мн. дръзновѐни, прил. Който проявява или изразява смелост, дързост; дързък. Дръзновени мечти.
същ. дръзновѐност, дръзновеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • дразновен
  • дразнувен
  • дръзнувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дръз-но-вен
непълен член дръз-но-ве-ния
пълен член дръз-но-ве-ни-ят
ж. р. дръз-но-ве-на
членувано дръз-но-ве-на-та
ср. р. дръз-но-ве-но
членувано дръз-но-ве-но-то
мн. ч. дръз-но-ве-ни
членувано дръз-но-ве-ни-те