ДОИЗЗИДВАМ

Речник на българския език

доиззидвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-из-зид-вам до-из-зид-ва-ме
2 лице до-из-зид-ваш до-из-зид-ва-те
3 лице до-из-зид-ва до-из-зид-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-из-зид-вах до-из-зид-вах-ме
2 лице до-из-зид-ва до-из-зид-вах-те
3 лице до-из-зид-ва до-из-зид-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-из-зид-вах до-из-зид-вах-ме
2 лице до-из-зид-ва-ше до-из-зид-вах-те
3 лице до-из-зид-ва-ше до-из-зид-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доиззидвал съм доиззидвала съм доиззидвало съм доиззидвали сме
2 лице доиззидвал си доиззидвала си доиззидвало си доиззидвали сте
3 лице доиззидвал е доиззидвала е доиззидвало е доиззидвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доиззидвал бях доиззидвала бях доиззидвало бяхме доиззидвали
2 лице беше доиззидвал беше доиззидвала беше доиззидвало бяхте доиззидвали
3 лице беше доиззидвал беше доиззидвала беше доиззидвало бяха доиззидвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доиззидвам ще доиззидваме
2 лице ще доиззидваш ще доиззидвате
3 лице ще доиззидва ще доиззидват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доиззидвал ще съм доиззидвала ще съм доиззидвало ще сме доиззидвали
2 лице ще си доиззидвал ще си доиззидвала ще си доиззидвало ще сте доиззидвали
3 лице ще е доиззидвал ще е доиззидвала ще е доиззидвало ще са доиззидвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доиззидвам щяхме да доиззидваме
2 лице щеше да доиззидваш щяхте да доиззидвате
3 лице щеше да доиззидва щяха да доиззидват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доиззидвал щях да съм доиззидвала щях да съм доиззидвало щяхме да сме доиззидвали
2 лице щеше да си доиззидвал щеше да си доиззидвала щеше да си доиззидвало щяхте да сте доиззидвали
3 лице щеше да е доиззидвал щеше да е доиззидвала щеше да е доиззидвало щяха да са доиззидвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доиззидвал съм доиззидвала съм доиззидвало съм доиззидвали сме
2 лице доиззидвал си доиззидвала си доиззидвало си доиззидвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доиззидвал съм доиззидвала съм доиззидвало съм доиззидвали сме
2 лице доиззидвал си доиззидвала си доиззидвало си доиззидвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доиззидвал била съм доиззидвала било съм доиззидвало били сме доиззидвали
2 лице бил си доиззидвал била си доиззидвала било си доиззидвало били сте доиззидвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доиззидвам щяла съм да доиззидвам щяло съм да доиззидвам щели сме да доиззидваме
2 лице щял си да доиззидваш щяла си да доиззидваш щяло си да доиззидваш щели сте да доиззидвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доиззидвал щяла съм да съм доиззидвала щяло съм да съм доиззидвало щели сме да сме доиззидвали
2 лице щял си да си доиззидвал щяла си да си доиззидвала щяло си да си доиззидвало щели сте да сте доиззидвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доиззидвал бих доиззидвала бих доиззидвало бихме доиззидвали
2 лице би доиззидвал би доиззидвала би доиззидвало бихте доиззидвали
3 лице би доиззидвал би доиззидвала би доиззидвало биха доиззидвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-из-зид-вай до-из-зид-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-из-зид-ван
непълен член до-из-зид-ва-ния
пълен член до-из-зид-ва-ни-ят
женски род до-из-зид-ва-на
членувано до-из-зид-ва-на-та
среден род до-из-зид-ва-но
членувано до-из-зид-ва-но-то
множествено число до-из-зид-ва-ни
членувано до-из-зид-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-зид-вал
непълен член до-из-зид-ва-лия
пълен член до-из-зид-ва-ли-ят
женски род до-из-зид-ва-ла
членувано до-из-зид-ва-ла-та
среден род до-из-зид-ва-ло
членувано до-из-зид-ва-ло-то
множествено число до-из-зид-ва-ли
членувано до-из-зид-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-зид-вал
женски род до-из-зид-ва-ла
среден род до-из-зид-ва-ло
множествено число до-из-зид-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-из-зид-ващ
непълен член до-из-зид-ва-щия
пълен член до-из-зид-ва-щи-ят
женски род до-из-зид-ва-ща
членувано до-из-зид-ва-ща-та
среден род до-из-зид-ва-що
членувано до-из-зид-ва-що-то
множествено число до-из-зид-ва-щи
членувано до-из-зид-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-из-зид-вай-ки