доиззидвало

Речник на българския език

1. доиззидвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доиззидвало е производна форма на доиззидвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доиззидвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доиззидвало е производна форма на доиззидвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доиззидвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доиззидвало е производна форма на доиззидвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доиззидвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доиззидвало е производна форма на доиззидвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).