доиззидвал

Речник на българския език

1. доиззидвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доиззидвал е производна форма на доиззидвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доиззидвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доиззидвал е производна форма на доиззидвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доиззидвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доиззидвал е производна форма на доиззидвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доиззидвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доиззидвал е производна форма на доиззидвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).