ДОВЕРИЕ

Речник на българския език

довѐрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. Имам доверие в него. Проявявам доверие. Вот на доверие.

Грешни изписвания (1)

  • дуверие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-рие
членувано до-ве-ри-е-то
мн.ч. до-ве-рия
членувано до-ве-ри-я-та