ДИКТАТУРА

Речник на българския език

диктату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. диктату̀ри, ж.
1. Система на държавно управление, която осигурява сила и власт на група хора или на една класа.
2. Прен. Категорично налагане на волята на един човек над другите.

Грешни изписвания (7)

  • дектатура
  • дектатуръ
  • дектътура
  • дектътуръ
  • диктатуръ
  • диктътура
  • диктътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-та-ту-ра
членувано дик-та-ту-ра-та
мн.ч. дик-та-ту-ри
членувано дик-та-ту-ри-те
звателна форма