ДИКТАТОР

Речник на българския език

дикта̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. дикта̀тори, м.
1. Управител с неограничена власт.
2. Прен. Деспотичен човек, тиранин, насилник.
прил. дикта̀торски, дикта̀торска, дикта̀торско, мн. дикта̀торски.

Грешни изписвания (3)

  • дектатор
  • дектатур
  • диктатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-та-тор
непълен член дик-та-то-ра
пълен член дик-та-то-рът
мн.ч. дик-та-то-ри
членувано дик-та-то-ри-те
бройна форма дик-та-то-ри
звателна форма дик-та-то-ре