диалектѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. диалектѝци, м. Последовател на диалектиката като наука.
Грешни изписвания (7)
- деалектик
- деаликтик
- деълектик
- деъликтик
- диаликтик
- диълектик
- диъликтик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-а-лек-тик | |
|---|---|---|
| непълен член | ди-а-лек-ти-ка | |
| пълен член | ди-а-лек-ти-кът | |
| мн.ч. | ди-а-лек-ти-ци | |
| членувано | ди-а-лек-ти-ци-те | |
| бройна форма | ди-а-лек-ти-ци | |
| звателна форма | ди-а-лек-ти-ко | |