детона̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. детона̀тори, (два) детона̀тора, м.
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
прил. детона̀торен, детона̀торна, детона̀торно, мн. детона̀торни.
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и др.
прил. детона̀торен, детона̀торна, детона̀торно, мн. детона̀торни.
Грешни изписвания (7)
- детонатур
- детунатор
- детунатур
- дитонатор
- дитонатур
- дитунатор
- дитунатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | де-то-на-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | де-то-на-то-ра | |
| пълен член | де-то-на-то-рът | |
| мн.ч. | де-то-на-то-ри | |
| членувано | де-то-на-то-ри-те | |
| бройна форма | де-то-на-то-ра | |
| звателна форма | — | |