детонаторен

Речник на българския език

детона̀торен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • детонаторин
  • детонатурен
  • детонатурин
  • детунаторен
  • детунаторин
  • детунатурен
  • детунатурин
  • дитонаторен
  • дитонаторин
  • дитонатурен
  • дитонатурин
  • дитунаторен
  • дитунаторин
  • дитунатурен
  • дитунатурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-то-на-то-рен
непълен член де-то-на-тор-ния
пълен член де-то-на-тор-ни-ят
ж. р. де-то-на-тор-на
членувано де-то-на-тор-на-та
ср. р. де-то-на-тор-но
членувано де-то-на-тор-но-то
мн. ч. де-то-на-тор-ни
членувано де-то-на-тор-ни-те