ДЕСЕН

Речник на българския език

1. десѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. десѐни, (два) десѐна, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.



дя̀сна, дя̀сно, мн. дѐсни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
Дясна ръка. — Най-важен помощник.
Сърби ме дясната ръка. — Ще давам пари.

Грешни изписвания (1)

  • дисен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сен
непълен член де-се-на
пълен член де-се-нът
мн.ч. де-се-ни
членувано де-се-ни-те
бройна форма де-се-на
звателна форма

2. десѐн прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

мн. десѐни, (два) десѐна, м.
1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен.
2. Разг. Цвят, нюанс. Блуза в тъмен десен.



дя̀сна, дя̀сно, мн. дѐсни, прил.
1. Който е противоположен на левия. Десен крак. Дясно око. Десен бряг.
2. Който е политически консервативен. Десни сили.
3. Разг. Който е противоположен на комунистически.
Дясна ръка. — Най-важен помощник.
Сърби ме дясната ръка. — Ще давам пари.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дисен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-сен
непълен член дес-ния
пълен член дес-ни-ят
ж. р. дяс-на
членувано дяс-на-та
ср. р. дяс-но
членувано дяс-но-то
мн. ч. дес-ни
членувано дес-ни-те