деклама̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. деклама̀тори, м. Лице, което декламира.
прил. деклама̀торски, деклама̀торска, деклама̀торско, мн. деклама̀торски.
прил. деклама̀торски, деклама̀торска, деклама̀торско, мн. деклама̀торски.
Грешни изписвания (7)
- декламатур
- деклъматор
- деклъматур
- дикламатор
- дикламатур
- диклъматор
- диклъматур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дек-ла-ма-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | дек-ла-ма-то-ра | |
| пълен член | дек-ла-ма-то-рът | |
| мн.ч. | дек-ла-ма-то-ри | |
| членувано | дек-ла-ма-то-ри-те | |
| бройна форма | дек-ла-ма-то-ра | |
| звателна форма | — | |