декламатор

Речник на българския език

деклама̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деклама̀тори, м. Лице, което декламира.
прил. деклама̀торски, деклама̀торска, деклама̀торско, мн. деклама̀торски.

Грешни изписвания (7)

  • декламатур
  • деклъматор
  • деклъматур
  • дикламатор
  • дикламатур
  • диклъматор
  • диклъматур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-ла-ма-тор
непълен член дек-ла-ма-то-ра
пълен член дек-ла-ма-то-рът
мн.ч. дек-ла-ма-то-ри
членувано дек-ла-ма-то-ри-те
бройна форма дек-ла-ма-то-ра
звателна форма