ГРЯХ

Речник на българския език

1. грях съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

грехъ̀т, греха̀, мн. греховѐ, (два) гря̀ха, м.
1. Нарушение на религиозните норми и морал; прегрешение.
2. Осъдителна постъпка; вина, провинение.
Грях ме е.Разг. Изпитвам чувство на вина.
Вземам грях на душата си.Разг. Извършвам осъдителна постъпка.
Грях ти е на душата.Разг. Не си прав.

Грешни изписвания (1)

  • гръх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грях
непълен член гре-ха
пълен член гре-хът
мн.ч. гре-хо-ве
членувано гре-хо-ве-те
бройна форма гря-ха
звателна форма

2. грях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

грях е производна форма на грея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

3. грях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

грях е производна форма на грея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).