ГРАМ

Речник на българския език

грам съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гра̀мът, гра̀ма, мн. гра̀мове, (два) гра̀ма, м. Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грам
непълен член гра-ма
пълен член гра-мът
мн.ч. гра-мо-ве
членувано гра-мо-ве-те
бройна форма гра-ма
звателна форма