ГОТОВАН

Речник на българския език

готова̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. готова̀новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.

Грешни изписвания (3)

  • готуван
  • гутован
  • гутуван

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-то-ван
непълен член го-то-ва-на
пълен член го-то-ва-нът
мн.ч. го-то-ва-ни
членувано го-то-ва-ни-те
бройна форма го-то-ва-на
звателна форма