ГОНЕНИЦА

Речник на българския език

го̀неница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. го̀неници, ж. Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица.

Грешни изписвания (7)

  • гоненеца
  • гоненецъ
  • гоненицъ
  • гонинеца
  • гонинецъ
  • гониница
  • гониницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-не-ни-ца
членувано го-не-ни-ца-та
мн.ч. го-не-ни-ци
членувано го-не-ни-ци-те
звателна форма