криеница

Речник на българския език

крѝеница — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси.
• Играем си на криеница. — Прен. Имаме отношения на криене и преследване; хитруване. Защо не поговорим честно, ами си играем на криеница.

Грешни изписвания (7)

  • криенеца
  • криенецъ
  • криеницъ
  • криинеца
  • криинецъ
  • крииница
  • крииницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кри-е-ни-ца
членувано кри-е-ни-ца-та
мн.ч. кри-е-ни-ци
членувано кри-е-ни-ци-те
звателна форма —

Връзки